Как човечеството откри, че миенето на ръце е фундаментално?

Миналият 20 март, на главната страница на Гугъл, можеше да се види анимиран дудъл, който ни показваше, как да си измием правилно ръцете. Отстрани на това упътване, се намираше рисунката на човек, който засича с хронометър изтеклото време. Името на този човек е Игнац Земелвайс и той е избран неслучайно; Той е ученият обърнал пръв внимание на важността от миенето на ръцете.

Ненапразно, Луи-Фердинан Селин, вторият най-превеждан френски автор от ХХ век, след Пруст, му посвещава есе озаглавено „Земелвайс“, като че опитвайки, поне частично, да поправи огромната неправда и унижението нанесено на този учен, запратен в психиатрия, а откритието му непризнато от неговите собствени колеги, както за жалост, нерядко се е случвало в миналото, та дори и в наши дни.

Роден на 1 юли 1818 в Буда (сегашна Будапеща), Земелвайс се отшравя към Виена, къдео специализира хирургия и акушерство. През 1846 започва работа в акушерското отделение на местна болница, където скоро открива нещо изненадващо. Според научното списание BMJ, в случаите, в които студенти и лекари са израждали родилките смъртността достигала до 18%, докато, когато тези са били обгрижвани от акушерки, смъртността била 2%.

Тези до 18% починали родилки, били жертва на така наречената родилна треска, причините за която, дотогава били неизвестни.

Разтревожен от тези цифри, Земелвайс, се заема да изучи проблема. Посредством различни наблюдения, сравнявал методите на различни клиники и провел редица експерименти. Например, когато забелязал, че при лекарите бъдещите майки раждали легнали по гръб, а при акушерките странично, лекарят променил позицията, но това не довело до очакваните резултати. Друг изстрел в тъмното бил този, че след всяка починала родилка, бил викан свещенник, който биел камбана, докато изнасяли починалата и Земелвайс, решил, че това може да стресира останалите родилки до такава степен, че някои от тях да развиват треска от силната уплаха, вследствие на която да почиват. Ученият наредил да променят маршрута на свещеника, но също без успех.

„Толкова неизвестни без отговор; всичко изглеждаше необяснимо; всичко беше толкова съмнително“, пише по-късно Земелвайс в труда си „Причини, концепции и профилактика на следродилната треска“. Тогава се случва нещо, което го кара да погледне нешата под различен ъгъл. Негов колега се убожда (в пръста), докато прави аутопсия на родилка починала в следствие на родилна треска и в следствие на това почива, развивайки същите симптоми. Това бил ключов момент, понеже дотогава тази треска се свързвала единствено с родилките. По този начин Земелвайс, достига до извода, че причнителят е по-скоро отсъствието на хигиенни навици сред колегите му.

Акушерките се посвещавали единствено на процеса на раждане и като цяло навиците им били по-хигиенични. Колегите му, от друга страна, както и техните ученици, често се случвало да присъстват и акушират на раждане, непостредствено след като са били в час по анатомия, където нерядко се работело с трупове на хора, без да си измият ръцете. Земелвайс предположил, че по този начин, колегите му пренасяли „трупни частици“ (микробите и бактериите все още не били открити) от залата за анатомия до леглата на бъдещите майки.

Следствие на тази нова теория, докторът провежда нов екперимент: задължава всички свои колеги и техните студенти, да си почистват ръцете с приготен от него разтвор (на базата на калциев хлорид), преди всяка интервенция в родилната зала. Резултатите били красноречиви: Смъртността в родилното отделение спаднала до 2%, които, след като Земелвайс наредил да се почистват със същият разтвор и хирургичните инструменти, намалели до 1%.

Въпреки очевидният успех на експеримента, заключенията на ученият, не са приети добре. Висшестоящият му колега, професор Клайн, е несъгласен с изводите и е по-склонен да отдаде разпространението на инфекции на новата въздушна инсталация на болницата. Ето защо, веднъж приключил, договорът на Земелвайс не е подновен.

Обвинени в липсата на хигиена, по-голямата част от колегите му също се присмиват на резултатите от експеримента.

Унижен и отхвърлен и често обект на подигравки от страна на почти свои колеги, Земелвайс се прибира в родната Унгария, където след като състоянието му се влошава, е вкаран с помощта на измама в псхиатрични заведение. Там вследствие на протестите и опита да се освободи е бит и две седмици по-късно издъхва от натравяне на кръвта, най-вероятно причинено от гангренясала рана.

Години по-късно, с революцията на Луи Пастьор, в областта на микробиологията, откритието на Земелвайс е потвърдено и след като самият Пастьор заявява на лекарите, че те са тези, които убиват родилките, на хигиената е погледнато значително по-сериозно.

150 години след смъртта на Земелвайс, през 2015 г, Юнеско легитимира труда и приноса му в тази област, обявявайки го за една от личностите на годината.

През 1906 г. в Бъдапеща му е издигнат паметник, с посвешение „На Спасителя на майките“, а години по-лъсно Луи-Фердинан Селин погребва всякакви дискусии относно значителността на отркритието му пишейки следните редове „Земелвайс посочва с такава проницателност мерките, които трябва да се предприемат срещу следродилната треска, че съвременните антисептични подходи, нямат какво да добавят към тези правила“.

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.