Амали Ньотер – математичката, за която, навярно, не сте чували.

Айнщайн я нарича „най-значителната жена математик, за всички времена“ и някои от другите ѝ съвременници са били склонни да изхвърлят „жена“ от определението.

И най-вероятно биха били прави.

Защото теоремата на Ньотер, както е позната сега, се смята за също толкова значителна, като Айнщайновата Теория на относителността.

И макар и тази теория да е в основата на много актуални авангардни изследвания в областта на физиката, включително лова на всемогъщият Хигс бозон, Амели (позната още като Еми) Ньотер, остава непозната за широката публика, пък и не само.

Когато ДейвГолдберг, физик от университета Дрексел, решава да направи малко проучване на тема Ньотер, остава сащисан от последвалите резултати; От няколко десетки негови колеги, студенти и последователи, изненадващо малка част успява да каже с точност, коя е Амали Ньотер, друга малка част от запитаните, са чували името ѝ, но не могат да го свържат с постиженията ѝ, а мнозинството, оказва се, никога не са чували за нея.

Ньотер е родена на 23 март 1882 г. в Ерланген, Германия. По него време, както може и да сте се досетили, повечето немски университети не допускат жени до аулите си, нито като студенти, нито като преподаватели. Освен, че е родена с недостатъка да е жена (иронията в интернет, понякога е трудна за долавяне, поради това изрично указваме, че тук я ползваме), Ньотер е и с еврейски произход: две сериозни предизвикателства, на които ще противопостави любовта си към числата, както и невероятното си чувство за хумор.

Някои от иновативните си идеи в областта на абстрактната алгебра и теорията на пръстените, плодовитата математичка, публикува под мъжки псевдоним.

С прилагането на уравненията си към заобикалящият я свят, Ньотер открива някои от основните му правила, като например как времето и енергията са взаимосвързани.

През 1915г., Айнщайн публикува Общата теория на относителността и катедрата по математика в Гьотингенскияуниверситет (в който поради предразсъдъци нещатно преподава и Амали) полудява по нея. Ньотер започва да прилага величините си към теорията на относителността и това я вдъхновява да формулира, това, което днес е познато като теорема на Ньотер, изразяваща дълбоката връзка между симетрията на системите и законите за запазване на енергията, импулса, масата.

Тази теорема е от изключителна важност за модерната физика и има голямо значение за класическата и квантовата механика.

През 1933 г., Ньотер е изгонена от университета, заради еврейският си произход и с помощта на Айнщайн, започва работа в девическия колеж БринМоур, където по нейни думи се чувства дълбоко оценена, така както никога не е била в Германия.

Година и половина по-късно Ньотер е оперирана от киста на яйчниците и няколко дни по-късно издъхва, а светът губи, навярно най-брилянтният си математик.

Тази публикация, както може би сте се досетили, е част от раздела ни 8-ми март, а защо се нарича осми арт, може да откриете в някои от първите публикации.

Харесайте ни във Фейсбук!

Ако харесвате публикациите ни, може да ни подкрепите, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

заглавна снимка: Общомедия

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.