Щатите вадят от космическата надпревара, жени изкарали по-високи оценки на тестовете, от мъжете

„Има ли място за жена в нашата космическа програма? Разбира се, можеше да я изпратим в космоса вместо шимпанзе“, обявява Гордън Купър, по време на пресконференция и предизвиква шумното хилене на всички журналисти.

Купър, по него време един от седемте най-добри кандидат-астронавти, няма ни най-малка представа каква огромната глупост е изръсил току що и се усмихва на реакцията на пресата.

Горната случка илюстрира чудесно обстановката, в която трябва да се съревновават жените от Mercury 13, те, които можеха да станат астронавтки, ако не се бяха сблъскали с господстващия мачизъм на НАСА и американското правителство.

Това се случва по времето, когато СССР печели всички битки в космическата надпревара, но специално тази им е поднесена на тепсия от американците, поради глупави мачистки предразсъдъци, открито дискриминирайки група жени с невероятно голям опит в управлението на въздушни летателни апарати.

Група жени преминала успешно всички тестове, превъзхождайки включително мъжете в много от тях.

Щатите държат всички аса в ръката си и са в състояние да спечелят битката с руснаците за изпращане на първата жена в космоса. Имат идеалните кандидатки! Но и прекалено много предразсъдъци и сексизъм.

Тази е историята разказана от Нетфликс в документалният им филм, Mercury 13. Историята на 13 жени унижени и пренебрегнати заради пола си.

В крайна сметка ВалентинаТерешкова, се превръща в първата жена летяла в открито пространство, за което бива отличена със званието Герой на Съветския Съюз с медал „Златна звезда„, тоест възможно най-високото отличие на тогавшният СССР.

„Още една огромна победа за руснаците.

„Би“ не престава да се удивлява на глупостта на на тези мъже“, разказва съпругът на БърнисСтийдман, визирайки тези, заради които е останала на Земята.

В края на 50-те, УилиямРандалф ‘Ранди’ Лавлейс,специалист е областта на аерокосмическата медицина, е натоварен да създаде прибите и тестовете, през които трябва да преминат всички кандидат-астронавти.

Лавлейс смята, че жените разполагат с едно немалко преимущество пред мъжете, размерът на телата им. Първоначално предполага, че един женски екипаж, ще прави по-малко разход на гориво и кислород. Пробите, които прави на Джери Коб обаче, му разкриват големият потенциал на жените астронавти.

Ето защо решава да вкара в действие един паралелен и абсолютно секретен проект, който да събере каймака на всички чудесни жени пилоти, обучени от гражданската авиация, в мирният период, настъпил след Втората световна война.

Първата от трите фази на обучение, психологическият тест, е премината с много по-високи оценки от жените, въпреки че са подложени на по-тежки изпитания, като камерата за сензорна депривация. Там където бойните пилоти се провалят, аспирантките размазват всякакви рекорди по психическа издържливост.

В крайна сметка, след всички направени проби и тестове, Коб, изкарва по-висока оценка от 98% от мъжете. Въпреки това остава на Земята.

Когато и задават въпроса: „Защо смяташ, че е необходимо да изпратим жени в Космоса?“, Джери Коб, отговаря: „Поради същата причина, поради която е необходимо да се изпратят мъже. Ако трябва да изпратим човек (в откритото пространство), нека това да бъде най-квалифицираният. В някои области жените имат какво да допринесат в повече от мъжете, а в други е обратното“.

Макар и в думите ѝ да се отразява безспорната истина, още повече на фона на показаните резултати, ползата е никаква. В момента, в койтоузнава за успоредният проект на Ранди Лавлейс, -който по него време вече е убеден, че жените са най-малкото еднакво подходящи за космически мисии с мъжете- НАСА го спира. Вицепрезидентът ЛиндънДжонсън записва „нека вече приключим с това“.

Коб неиска да остави нещата така и стига до Конгреса, но се сблъсква в стена: Джон Глен, с който при други обстоятелства биха могли да летят заедно в космоса декларира, че жените не трябва да ходят в космоса, защо е въпрос на обществен ред.

„Това е реалността“ обяснява Глен, „мъжете отиват и воюват и пилотират самолетите и се връщат за да помогнат в усъвършенстването им. Фактът, че жените отсъстват от тази област е въпрос на обществен ред“.

Известно време след това, Валентина Терешкова, прави 48 обиколки на Земята, 4 месеца след като Глен прави цели 3.

Трябва да минат 20 години, преди НАСА, да се реши да позволи на жена (СалиРайд), да излезе в космоса.

Когато през 1995г. ЕйлиънКолинс (първата жена пилот и командир на космическа совалка), кани членовете на Mercury 13 и и от НАСА разбират за това, веднага ги вадят от списъка на поканените от Колинс и ги слагат при ВИП гостите.

Гледката на тези възрастни жени съзерцаващи космическата совалка е като въртележка от емоции. „Тя е пилот, тя е на пилотското място!“, не спират да възклицават развълнувани.

Документалният филм на Нетфликс, ни припомня забравената история на тези 13 жени и ни оставя да размишляваме над това, как би се променила историята и най-вече в контекста на половото равноправие, ако на 21 юли 1969г., бяхме чули „една малка крачка за жената – един голям скок за човечеството!“?

Ако ви е харесала публикацията и имате възможност, изгледайте филма на Нетфликс.

Освен това може да ни последвате във Фейсбук!

Стщо може да ни подкрепите, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

заглавна снимка от Общомедия

споделете с притятели

1 коментар

  1. Нещата щяха да са по-добри ако вместо космическа надпревара, беше космическо сътрудничество, каквито плахи опити се правят сега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.