Мирисът след дъжд паднал върху суха земя си има име – Петрикор

Запитвали ли ли сте се, какво провокира специфичният мирис оставен от дъждовни капки паднали върху суха земя?

А знаехте ли, че си има име? Петрикор. Макар че ни се струва малко вероятно да го използвате в реален разговор (все пак, представяте ли си какви погледи бихте предизвикали с едно „ех, как хубаво ухае на петрикор!“), не ни изглежда излишно да го знаете, ей така от обща култура, пък и в случай, че учавствате в „стани богат“ и ви се падне точно този въпрос за сто хиляди лева.

Иначе терминът е използван за пръв път още през далечната 1964, от двама австралийски геолози, Joy Bear и Richard G. Thomas в статия публикувана в списание Нейчър и произлиза от две гръцки думи: Петра (камък) и Ичар (кръвта на боговете).

Двамата учени обясняват, че ароматът произлиза от етерични масла произведени от определени растения по време на суша, които като влязат в контакт с дъждовни капки се отделят във въздуха заедно с Геосмин (органично Съединение произведено от различни микроорганизми) и ако към това прибавим придружаващите понякога гръмове и светкавици, то към цялата смес се добавя и озон.

В последвало по-късно изследване, Joy Bear и Richard G. Thomas, доказват, че маслата отделяни от растенията, забавят покълването на семената и растежа на растенията по време на суша и това е от ключово значение за оцеляването им.

През 2015 г., учени от MIT (Масачузетският технологичен институт), провеждат серия опити, от които става ясно, че по-бавно падащите капки, произвеждат повече аерозоли и с това се обяснява, защо Петрикорът е по-интензивен след леки превалявания. Освен това става ясно, че освободените аерозоли съдържат вируси и бактерии намиращи се по земята.

Някои учени гледат на способността ни да долавяме аромата на Петрикор, като на вид атавизъм, допускайки че оцеляването на нашите предци е зависело от дъждовният климат.

Обаче не само хората са способни да долавят аромата на Петрикор. Смята се, че някои сладководни риби интетпретират миризмата на Петрикор, като сигнал за настъпващият период на размножаване.

Микробиологът Keith Chater пък, смята че аромата на геосмин позволява на камилите да откриват пътят до оазисите в пустинята и че бактериите произвеждащи геосмин, използват камилите като преносвачи за спорите си.

Харесайте ни във Фейсбук!

Ако харесвате публикациите ни, може да ни подкрепите, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

изображение от Freepik

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.