Хронотерапия или защо часът на прием на лекарства, може да е по-важен от дозата.

Годината е 2011, мястото Бирмингам(Англия). Екип учени от местният университет, дава ход на експеримент с група от възрастни хора, чакащи ред противогрипна ваксина. На част от групата, ваксината е поставена между 09.00 и 11.00 сутрина, а на останалите между 15.00 и 17.00.

Разликата на пръв поглед е невинна, едва няколко часа, между двете групи. Резултатите обаче, са категорични: след известни наблюдения, заключенията са, че нивата на антитела срещу грипа са много по-високи при сутрешната група, което прави ваксината по-ефективна и ключът несъмнено, е в часът на поставяне.

В последните години са десетки изследванията демонстрирали, че идеалният час от деня при предписването на медикаменти и приемането им, позволява подобряването на резултата от лечението, както и намаляване на страничните ефекти. Всъщност, налице са ясни признаци, че при заболявания като артериална хипертония, астма, артрит, алергии или включително рак, напсването на терапевтичните подходи към ритъма на биологичния часовник на пациента, може да повлияе директно на ефективността.

Въпреки това, истината е, че хронотерапията, науката изследваща връзката между биологичният ритъм и медицинското обгрижване, все още е една голяма неизвестна в болниците и центровете за лечение. Защото, макар и да възниква като научна дисциплина преди 60 години, приложението на хронотерапията, от страна на лекарите, с изключение на някои редки случаи, почти не се използва в практиката.

Връчването на последната Нобелова награда за медицина на трима хронобиолози, Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг, може да даде така очакваният тласък, на тази многообещаваща наука.

Подходящ пример за това, колко важна може да е ролята на хронотерапията при хирургическите интервенции е публикуваната от Сп. The Lancet, статия, която проследява 600 пациента подложили се на подмяна на аортната клапа и от която проличава, че следобед е по-подходящ момент за извършването на подобни операции; при групата от пациенти оперирани следобед, са възникнали с 50% по-малко усложнения, в сравнение с тази на опериралите се сутринта.

Специалисти обясняват, че това предимство се дължи на един от гените оформящи механизма на биологичния ритъм,Rev-ErbA. Под негово влияние, миокарда понася по-леко, епизодите на исхемия и реперфузия, характерни за тази интервенция и възстановяването на пациентите е по-добро и макар и тези заключения да не са окончателни, очертаващите се перспективи са повече от обещаващи.

Пак в тази линия, друго изследване, публикувано от Science Translational Medicine, сочи, че лекуването на наранявания, може да протече по един или друг начин, в зависимост от това, по кое време на деня се случват. В частнст, изследването твърди, че изгаранията получени през нощта, се нуждаят от 11 дни повече, от тези получени през деня, за да се излекуват.

Друга област, в която се провеждат изследвания свързани с хронотерапията, е лечението на ракови заболявания. Франсис Леви от Warwick Medical School, е провел повече от 30 клинични теста, чиито резултати показват, че химиотерапията може да е по-успешна и по-малко токсична, в зависимост от часовете на провеждане (всяко лекарство следва собствен модел). В интерес на истината обаче, резултатите показват също, че провеждането на химиотерапия в посочените моменти няма ползотворен ефект върху една голяма част от пациентите.

Според Леви, полът и гените са в основата на тези разлики. А освен това биологичните ритми не са еднакви при отделните индивиди. Ясен пример са ранобудните и нощните птици, за които вече сме писали. Очевидно е, че при ставащите рано сутрин и тези заспиващи почти по същото време, биологичните часовници работят по различен начин, от което би следвало да не реагират еднакво на един и същ модел на лечение.

Това е и една от основните пречки за навлизане на хронотерапията в лечебната практика. В много от случаите, намирането на идеалния момент за провеждане на лечението (прием на лекарства, интервенции и др.), изисква множество изследвания на индивидуалните циркадийни ритми. От друга страна тези ритми, при някои пациенти, могат да влязат в конфликт с ритъма на работа на болничните заведения. Представете си на организационно ниво, какво би представлявало отварянето на хирургическата зала в 3 сутринта да речем.

В този смисъл, опознаването на тези ритми на молекулярно ниво, би спомогнало за изработването на обратен модел: вместо да се сменя работното време на хирургическите зали, в организма на пациента, може да се създаде преставата, че е примерно вечер.

Учените са на мнение, че изследванията в областта на хронотерапията ще продължат да бъдат плодотворни, защото е ясно, че в медицината „кога“, е също толкова важно, като „какво“, „как“ и „колко“.

Харесайте ни във Фейсбук!

Ако харесвате публикациите ни, може да ни подкрепите, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

снимка от Freepik

 

споделете с притятели

1 коментар


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.