“Въпросът не е дали, а кога ще падне астероид подобен на този унищожил динозаврите.”

Астероидът, унищожил динозаврите, е помогнал и за появата на хомо сапиенс.“

Адриана Окампо, директор на програмата „Нови граници“ на НАСА, е тази, която идентифицира в края на 80-те, на миналия век, местонахождението в Юкатанският п-в, на кратера останал от астероида, изтребил динозаврите, наред с много други животински видове.
В интервю за Европа прес, планетарната геоложка напомня, че „люлката“ на човешката цивилизация се променя и че се намира в процес на непрекъсната еволюция.

Следва превод на (почти) цялото интервю:

Може ли да ни опишете, по какъв начин, според вас, се в случило голямото унищожение на динозаврите, преди 66 милиона години?

По него време биосферата ни, най-вероятно, се е различавала много от настоящата. Климатът е бил по-мек и са съществували много тропически зони.
Динозаврите са доминирали в продължение на 150 милиона години, но тогава изведнъж се е появил този болид и е ударил в най-смъртоносното място, в зоната с най-голяма концентрация на сяра.

Това забърква химическа супа, която за секунди инжектира тонове сярна киселина в атмосферата, която на свой ред се превръща в непрозрачна и се случват множество мащабни пожари. Слънчевата светлина не достига до растенията, които загиват, което предизвиква реакция нагоре по хранителната верига, като след растенията следват тревопасните хранещи се с тях, а след тях и месоядните динозаври, които също остават без плячка. 70% от видовете биват унищожени.

Обитаващите дъното на океана, както и по-дребните бозайници, от които до някаква степен произхождаме ние, успяват да оцелеят, благодарение на това, че нямат нужда от такива огромни количества храна, от каквито се нуждаят динозаврите.
Защо изучаваме всичко това? Защото ще се случи отново.

До каква степен намира за реална възможността, друг толкова голям астероид да се сблъска отново със Земята?

Когато говорим за сблъсъка на друг астероид със земята, не обсъждаме доколко е възможно да се случи, а кога ще стане това. Може да е утре или в следващите няколко милиона години, но със сигурност ще се случи.

До момента е имало 5 големи вълни на унищожение на планетата ни. Винаги казвам, че звездите са били благосклонни към нас, понеже този астероид е дал възможност на бозайниците да се съревновават с останалите видове и да еволюират до Хомо Сапиенс. В противен случай, не бихме могли да се конкурираме с динозаврите.

Значи, ако не беше този астероид, човечеството не би се случило?

Вероятно не. Знаем, че са съществували динозаври, като велосирапторите, които са развивали по-голямо ниво на интелект и по-всичко личи, че са разполагали с възможности за комуникация, но във всеки случай, животът на Земята би изглеждал много по-различно без този сблъсък.

Нямаме представа, кога ще се появи следващият астероид, но непрекъснато изследваме небосвода, за да успеем да го идентифицираме, когато това се случи. НАСА създаде център за планетарна защита и са налични две програми посветени на темата. Една от тях е DART, която изследва възможностите за промяна на траекторията на потенциално опасно астероиди, а другата Osiris-Rex, този септември ще достигне астероида Bennu, който е с точно такава потенциално опасна за планетата ни траектория, за да вземе проби, които по план би трябвало да достави през 2023 г.

Какво количество проби ще донесе?

Изискването е за грамове, макар че при изпитанията тук на Земята, беше в състояние да транспортира килограми.
Очакванията са големи, понеже знаем, че на Bennu са налични аминокиселини, които са от първостепенна важност за формирането на живот. Освен това се интересуваме от механичните качества на материята от която е изграден, ако искаме да разберем, как да отклоняваме тези скали.

Броят на идентифицираните астероиди се увеличава постоянно, но въпреки това, един такъв падна в Челябинск (Русия), наранявайки хиляди хора, без да успеете да го засечете навреме.

Как се случи това? Причината е, че дойде откъм Слънцето и не можахме да го видим навреме. Слънцето ни заслепи.

А ако по-голям астероид ни приближи от същата посока, пак ли ще е невъзможно да го видите?

Най-вероятно. Бихме разполагали с много малко време за съответната реакция. Ето затова е важно да продължим да разработваме технологии и методологии за наблюдение включително в посока откъм Слънцето.

Обаче трябва да си сътрудничим, понеже това е нещо, което засяга всички ни. Дано успеем да се държим като интелигентен вид и когато дойде момента, да бъдем подготвени и да успеем да променим траекторията на едно такова тяло, вместо да се окажем в ролята на безпомощни наблюдатели, като динозаврите.

Сондата „Нови хоризонти“, предизвика фурор със снимките от Плутон; как върви разширената мисия?

НАСА увеличи бюджета за да може екипът да доведе докрай работата си по проекта, така че беше избран обект 2014 MU69 приндалежащ към пояса на Куипер, до който сондата ще може да стигне с оставащото гориво и ще прелети над него през януари на 2019 г. Ще бъде супер емоционално откриването на един нов свят. Искаме да разберем какво включва, има ли пръстени, луни…

Съществува ли 9-та Планета?

Едно от най-големите постижения на „Нови хоризонти“ е, че ни отвори очите за една нова Слънчева система. Ако сега ни запитат, колко планети има в тази система, можем да отговорим, че са 8, но освен тях съществуват хиляди малки планети в орбита, по-голямата част, от които, все още не са открити. Възможно е съществуването на толкова голяма планета, с огромна орбита, която изисква прекалено много време за да обиколи слънцето и поради това да не аме в състояние да я видим, все още. Да не забравяме, че Плутон беше открит благодарение на гравитационни смущения.

По какъв начин промени знанията ни за Юпитер сондата Джуно?

За пръв път ни се отдава да обиколим Юпитер от полюс до полюс със помощта на соларни панели. Това е най-голямата планета от Слънчевата система и в известен смисъл и най-недружелюбната, понеже ичлъчва йонни заряди, които са смъртоносни както за всички електронни системи, така и за човешките същества. За оцеляването на сондата, изработихме един щит от титан и сме много доволни, понеже сработи добре и успяхме да направим необикновени открития, като това да потвърдим тезата, че Юпитер има ядро. Тази планета е протозвезда, отделя повече енергия отколкото получава и е като една мини-слънчева система с повече от 50 луни.

Освен това е ключова планета от Слънчевата система, тъй-като най-вероятно тя е произвела молекулата на водата, която от своя страна е отговорна за възникването на живот на Земята.

Това, което искаме да разберем, е колко вода съществува на Юпитер и как така излъчва повече енергия от тази, която поема. Разгадаването на тези механизми, би спомогнало за откритието на нови форми за придобиване на енергия на Земята.

Възможно ли е колонизирането на Венера?

Венера е необикновена и е нашата братска планета. Това е версия 1.0 на Земята. Тази планета е най-близка по размер и състав до нашата, но нещо трябва да се е случило преди около от 500 до 800 милиона години. Много вероятно е да се е намирала в обитаемата зона на Слънчевата система преди Земята и да е имала вулкани, океани… След това атмосферата ѝ се е променила рязко, като в момента е чист въглероден диоксид, а освен това атмосферното налягане е 90 пъти по-силно от това на Земята. Искаме да разберем, какво се е случило.

Наскоро публикувана статия в Джърнъл ъф Астробайолоджи, говори за това, че е възможно в средните слоеве на атмосферата на Венера, които са по-малко киселинни и съдържат повече вода, да съществуват бактерии излъчващи ултравиолетови сигнали, които процъфтяват и след това изчезват. Тук на Земята има подобни бактерии. Това е интересна теория, понеже отваря възможност за изграждането на станция или платформа в тази част на атмосферата, от която след това да се изпращат мисии (с роботи) до повърхността. В момента водим разговори с руснаците за сътрудничество, понеже те са експерти по Венера и са единствените приземили модул там. Тази планета е важна за нас, тъй-като може да ни помогне да отгатнем бъдещето на Земята.

Тогава възможно ли е да съществува живот на Венера? Смята се, че местата в Слънчевата система, на които може да има са луните на Сатурн или на Юпитер…

Така е, съществува нещо като зона на обитаемост. Европа, Титан, Енцелад или Марс, не са единствените кандидати.

В НАСА изкарахте 15 месеца с временно изпълняващ длъжността директор; това отрази ли се на функционирането ви по някакъв начин?

Инфраструктурата на НАСА е много стабилна, всички програми и планове на което и да е подразделение, за следващите 10 години, са установени и начертани. Робърт Лайтфут (временно изпълняващият длъжността директор доскоро) свърши чудесна работа; задачите и целите ни са ясни.

Харесайте ни във Фейсбук!

Ако сте ни харесали, подкрепете ни, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК! Благодарим!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

снимка: Designed by Freepik

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.