Мъжът, който се оперира сам от апендицит

През 1961 г., по време на експедиция до Антарктида, Леонид Рогозов, разбира, че ще се наложи да се подложи на операция в суровите условия на континента обграждащ Южния Полюс. Ситуацията се усложнява от това, че той е лекарят на групата, така че ще не ще, няма кой друг да се заеме със задачата, освен той самият.

В средата на полярната зима, Леонид Рогозов, започва да чувства отпадналост, слабост и гадене. По-късно се появява и силна болка в дясната част на корема.

„Бидейки хирург, не се е затруднил с диагнозата, остър апендицит“, споделя синът му Владислав.

„В цивилизования свят се е случвало неведнъж да извършва такива рутинни операции. За съжаление обаче, Антарктида не е цивилизованият свят.“, добавя.

Рогозов е бил част от екипа на шестата съветска антарктическа експедиция, наброяващ 12 члена, изпратени с мисията да построят нова база в оазиса Ширмахер.

Базата е построена в средата на февруари и с вече изпълнена мисия, екипът се зазимява за да изчака отминаването на враждебната зима.

В средата на април, живота на Рогозов виси на косъм, без никаква надежда да пристигне помощ отвън.

Корабът, с който са пристигнали за 36 дни, се е прибрал и няма да се върне до следващата година, а снегът и виелиците правят невъзможно пътуването със самолет.

„Оказал се е в ситуация на смъртна опасност“, разказва Владислав „От една страна е нямало как да разчита на външна помощ, а от друга не се е решавал да се оперира сам“

Решението в никакъв случай не е било лесно.

Рогозов е знаел, че апендикса му е можел да се спука във всеки един момент и че ако това се случи, най-вероятният изход е фатален. И докато претегля възможностите, симптомите му се влошават.

„Трябвало е да направи разрез на корема си, за да отстрани вътрешен орган“, казва Владислав „Нямал е идея, дали това е в границите на човешките възможности.“

Освен всичко това, политическата обстановка привнася допълнителна тежест, с ядрената, космическата и полярната надпревара, между Изтока и Запада. Ето защо, командирът на базата, трябва първо да получи зелена светлина от Москва.

„В случай, че баща ми се провали и издъхне, може да се превърне в негативна реклама на съветската антарктическа програма“, изяснява Владислав.

Рогозов междувременно решава, че ще си направи авто-апендицектомия, вместо да изчака смъртта, без да се опита да предприеме нещо.

В дневника си записва: „Цяла нощ не успях да заспя. Болките са адски. Снежна буря шиба с камшик душата ми, виеща като стотици чакали.

Все още няма очевидни признаци на спукване, но ме е обзело тревожно предчувствие… това е… трябва да се вкопча в единственият възможен изход, да се оперирам сам… Почти невъзможно е… но не мога да стоя със скръстени ръце и да се призная за победен.“

Рогозов съставя детайлен план, относно как ще проведе операцията и възлага на колегите си специфични функции и задачи.

Двама от тях са главни асистенти, които ще му подават инструменти, ще насочват светлината и ще държат огледалото, което ще използва за да наблюдава действията си.

Командирът на базата също е част от екипа, като ще бъде готов да замести един от двамата асистенти, в случай, че някой от тях припадне.

„Бил е толкова систематичен, че включително е инструктирал колегите си, как се инжектира адреналин и как се прави изкуствено дишане, в случай, че той самият припадне.“ разказва Владислав „Не мисля, че подготовката би могла да бъде по-добра“

Използването на пълна упойка е немислимо, така че Рогозов си поставя местна, но веднъж направен разреза, апендикса трябва да се отстрани без помощта на повече упойки, за да запази съзнанието си бистро.

„Бедните ми асистенти! Хвърлих им един последен поглед, колкото да установя че са по-бели от белите престилки, които бяха облекли“, пише след това Рогозов.

„Аз самият също се страхувах, но от момента, в който си инжектирах новокаина, някак успях да превключа в хирургически режим и от този момент нататък не забелязвах нищо друго.“

Въпреки, че първоначалната му идея е била да използва огледалото, огледалният образ скоро се оказва по-скоро пречка, така че скоро го изоставя и започва да работи опипом, без ръкавици.

По време на последната и най-трудна част от операцията, почти изгубва съзнание. Започва да се притеснява, че може да сгреши точно на финала.

„Кръвоизливът не беше малък, но не можех да бързам. При разреза на перитонеума нараних червото и трябваше да го зашия.“ пише Рогозов „Усещах се все по-слаб и главата ми започна да клюма. На всеки 4-5 минути правех почивка от 20-25 секунди. Изведнъж го достигнах; проклетият апендикс. С ужас забелязах тъмното петно в основата му. Още един ден и щеше да се спука… Сърцето ми реагира с чувствително забавяне и почувствах ръцете ми като гумени. Това е, помислих си, в крайна сметка няма да успея и всичко, което ще остане е един отстранен апендикс.“

Обаче успява! След почти два часа, успява да завърши операцията до последният шев. И тогава, преди да си позволи почивка, инструктира помощниците си как да почистят хирургическите инструменти и едва след като всичко е подредено и почистено, изпива антибиотика и хапчетата за сън.

Било е невероятно постижение.

Само две седмици след това, Рогозов се връща към нормалните си задължения.

Корабът, който трябва да ги откара у дома, година по-късно, не успява да се приближи достатъчно. По всичко изглежда, че ще им се наложи да изкарат още една година на Антарктика.

В крайна сметка са изпратени едномоторни самолети, да ги приберат.

Въпреки, че е награден с орден Червени знаме на труда, Рогозов предпочита да остане встрани от шумотевицата и политиката и още на следващия ден от пристигането си у дома, се завръща в болницата и подновява кариерата си.

В днешни дни, отстраняването на апендикса, на учавстващите в експедиции до полюсите, е задължително, а има и всички признаци да бъде така и за всички бъдещи астронавти, отправили се в космоса със задача да колонизират Марс или Луната.

Харесайте ни във Фейсбук!

Ако сте ни харесали, подкрепете ни, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК! Благодарим!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

споделете с притятели

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.