Лу Андреас-Саломе. Престанете да я наричате муза!

Това, че една от най-свободомислещите жени в историята бива принизена до най-обикновена спътничка на мъжете преминали през живота ѝ, говори много за обществото, в което живеем.

В бегезин ще се опитваме периодично да поправяме някои грешки, като публикуваме материали за жени променили историята, при това без да чакаме да дойде 8-ми март, за да пуснем някое напарфюмирано материалче на тема женско равноправие, вместо индулгенция, за всички ненаписани такива, през останалото време на годината.

Освен това пътьом използваме възможността да „открием“ нова категория: 8-ми март.

Напишете Лу Андреас-Саломе, в Гугъл и пребройте на колко места я споменават като приятелката на Ницше, любовницата на Рилке или сътрудничката на Фройд, докато всъщност родената в Санкт Петербург, германско-руска писателка, е плодовит автор на многобройни новели, есета и изследвания и една от пионерите в психоанализата.

Иронията е, че всички преждеизброени, велики умове, не са си и помисляли да разглеждат Саломе като някаква придружителка -дори напротив!- те самите доброволно се поставят в ролята на придружители на тази изключителна жена.

Според Ницше, това е най-интелигентната личност, която е срещал през живота си, а Рилке признава, че „без нея, не бих могъл да се оформя като личност, нито пък да поема посоките, които ме отведоха до толкова много неща“.

За щастие, модерната историография, започва да демонтира лека-полека този имидж на муза, инспирирала големите гении, особено имайки предвид, че ролята на муза -неактивна, пасивна- винаги е дразнела Саломе, както разказва и в едноименния филм, режисьорката Кордула Каблиц-Пост, който ви препоръчвам да гледате, в случай, че вече не сте го направили.

С Катарина Лоренц като Лу, филмът проследява житейските перипетии на писателката, базирани на спомените на Ернст Пфейфер, нейният последен сантиментален партньор.

Още от най-ранните си години, Саломе, е била напълно наясно с въздействието, което е оказвала върху мъжете.

Хенрик Гилот, свещеникът, комуто е поверено възпитанието ѝ, и който я въвежда в света на философията, ѝ се обяснява в любов и ѝ предлага брак, въпреки, че вече е женен и има деца на нейната възраст.

Обезверена от тази постъпка на човека, в който е имала абсолютно доверие, Саломе взема решение „Да не си позволя да се влюбя и да се откажа завинаги от сексуалните удоволствия!“

Следвайки в университета на Цюрих, Саломе е принудена да изостави ученето по здравословни причини и да се отправи към Рим, където се запознава с двама философи, единият е немного познатият Пол Ре, а другият е превърналият се впоследствие в един от най-значителните умове на философията – Ницше.

Тримата се отправят на екскурзия из Северна Италия, по време на която решават, по предложение на Лу, да формират една творческа комуна основана на приятелството им, с чиято помощ да достигнат до интелектуалното съвършенство.

Философите обаче, явно не се оказват толкова възвишени, колкото са смятали и не смогват да потиснат инстинктите си, които ги подтикват към постоянно ухажване на красивата им спътничка.

Лу ги отрязва с обяснението, че иска да е „свободна и независима, нещо невъзможно с мъж и деца“.

Ницше я кани да прекарат заедно лятото, но напрежението помежду им, насърчавано от гледащата с неодобрение на тази връзка сестра на философа, Елизабет, ескалира до степен, която подтиква Саломе да си тръгне преждевременно.

В Берлин Саломе прави опит да заживее с Ре на приятелски начала, но и там пакта да се третират като брат и сестра, не бива увенчаван с успех.

В крайна сметка писателката се омъжва за удобство с Фридрих Карл Андреас, от който взема фамилията -нейното име е Луиза Густавовна Саломе- и чиято съпруга остава до смъртта му през 1930 г.

Вече като омъжена се запознава с младият Рене Мария Рилке, когото взема под покровителстовото си, въвежда го в литературните кръгове и му сменя името с по-мъжественото Райнер. Поетът се превръща в първата ѝ голяма любов и с него открива за пръв път сексуалността си.

Въпреки разликата във възрастта, Лу и Райнер, поддържат връзка до 1900 г., момента, в който тя се отдава на психоанализата под влиянието на Фройд, за да се превърне донякъде, в наследничка на учението му.

И тя като Фройд, не успява да се оттърве от преследването на нацистите. В последните години от живота си, оттеглена в къщата си в Гьотинген и без да може да практикува психоанализа, забранена от Хитлер като еврейска наука, се отдава на писане. След нейната смърт милицията на райха изгаря цялата ѝ библиотека.

С упоритостта си, да се ръководи единствено от собствените си решения и да не приема нито една от възприетите норми, Лу Андреас-Саломе, се превръща в една от първите истински еманципирани жени.

снимка: Уикипедия

Ако сте ни харесали, подкрепете ни, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК! Благодарим!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.