Защо стресът те наранява и как да се избавиш от него?

Когато говорим за стрес, първо трябва да уточним, че съществуват различни форми, които могат да бъдат остър, епизодичен или хроничен стрес.

Острият стрес по принцип може да бъде полезен особено в ситуации на голяма и внезапно настъпила заплаха. Например изправени пред разгневена пума, стресът който кара да реагираме по възможно най-бърз начин, е абсолютно добре дошъл. Твърде много стрес обаче, като в случаите с хроничен или епизодичен, може да докара изпитващият го, до сериозни психологически и здравословни проблеми.

Какво точно се случва с тялото ни, когато се стресираме?

Стресът стартира, в момента, в който усетим опасност. Сигналът първоначално е изпратен към област от мозъка ни наречена амигдала или бадемовидно тяло. Този набор от ядра, обработва постъпилата информация и ако засече опасност изпраща бедствен сигнал към хипоталамуса.

Хипоталамуса изпълнява критична роля в поддържането на различните системи на тялото в хомеостаза, действайки, на практика, като връзка между ендокринната система и самостоятелната нервна система. Тази връзка регулира многобройните изисквания на тялото, поддържайки ги в състояние на равновесие, включвайки неща като температура на тялото, цикли на сън, желание за секс, кръвно налягане, пулс, жажда, отделяне на стомашни сокове и в случай на стрес: стимулиране на симпатиковата част на вегетативната нервна система (ВНС).

Когато амигдалата изпрати сигнал към хипоталамуса, той от своя страна изпраща съобщение надолу към надбъбречните жлези. Тези жлези, намиращи се върху горната предна част на бъбреците, мигновено отделят хормон наречен адреналин. Тои хормон принадлежи към клас невромедиатори (нещата, които позволяват на нервите ви да общуват помежду си), наречен катехоламини.

Освен адреналин, в тялото ни също се отделят допамин и норепинефрин познат и като норадреналин. Заедно тези невромедиатори въздействат на мозъка по няколко начина. Един от тях е като причиняват отделянето на протеин наречен невропептид S, който намалява сънливостта и усилва бдителността, като понякога отключва и чувството на тревожност. Освен това засягат и паметта, като потискат краткосрочната памет и едновременно с това известяват хипоталамуса да запазва информацията в дългосрочната памет. Това ви позволява да реагирате бързо, но затруднява изпълняването на интелектуални задачи и се отразява на социалните умения и поведение.

Останалите реакции на тялото към тези катехоламини са едновременно комплексни и незабавни. Кръвоносните съдове се свиват и едновременно с това пулса и дишането се учестяват, а дихателните пътища се разширяват. Многобройните складове на тялото, в които е съхранявана захар, освобождават солидно количество доставяйки необходимата енергия. В резултат се увеличава нивото на кислород в кръвта, който бива изпомпван към многобройните мускули и органи на тялото. Според някои изследвания, кръвообращението може да се увеличи с 300-400%.

Макар и да изглежда, че всичко това отнема много време, всъщност реакциите на амигдалата и хипоталамуса са толкова светкавични, че невромедиаторите и хормоните, започват да се отделят още преди частите на мозъка, занимаващи се с визуалната обработка, да са успели да обработят данните.

Всичко това е само част от начина по който реагираме бидейки изложени на стрес. Реакцията на тялото ни на страх, тревожност и стрес е много по-всеобхватна. Веднъж направили избор дали да останем и да се изправим срещу опасността или пък да се оттеглим (малко безславно, но затова пък навярно по-безопасно) -избор, който е абсолютно инстинктивен- други хормонални сигнали продължават да ни поддържат в полезното подобно на паническо състояние.

В момента, в който катехоламините се отделят, хипоталамуса започва да отделя и кортикотропин-освобождаващ фактор. Този хормон се прикрепя към хипофизната жлеза, която в отговор синтезира адренокортикотропен хормон. Веднъж навлязъл в кръвообращението, този хормон стимулира секрецията на глюкокортикоиди и главно кортизол.

Кортизолът е катаболен стероиден хормон. Основната му роля е да регулира кръвното налягане и функциите на сърдечно-съдовата система. Освен това регулира използването на мазнини, въфлехидрати и протеини в тялото. При нормални нива, този хормон е полезен, понеже подготвя тялото за борба със стресиращите го обстоятелства. Кортизолът обаче, може да има и вредни въздействия върху организма, като намаляне на количеството тестостерон, причиняване на остеопороза, увреждане на имунитета и други.

Със стимулирането на симпатиковата част на ВНС, съответно се редуцират ефектите на парасимпатиковата, която забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане и т.н. и с това се намаляват ефектите и на храносмилателната система. Освен това, вследствие на отклонението на кръвообращението към по-съществени части на тялото, устата и гърлото ни може да пресъхнат. Реакциите на кожата ни може да бъдат под формата на студена лепкаво-потна кожа, а скалпът ни се свива, предизвиквайки някои косми да се изправят. Звучи познато, нали?

Дотук всичко е ок. Особено ако имаме предвид, че всички тези отговори на тялото ни, може да са жизненоважни, в случай, че се изправим пред, да кажем, разгневен тигър. Проблемите обаче започват, когато тези отговори започнат да зачестяват или когато стресът е възприет (ако е ви е много ядно това изречение, споко, по-надолу обясняваме, какво е възприет стрес).

Гореизброените реакции се активират, когато е наличен реален или възприет стрес, а той освен това може да бъде външен или вътрешен. Реалните външни стресови ситуации може да са отговори на болка, изправяне срещу бесен тигър или стресиращо психологическо обкръжение, като лоши условия на работното място, финансови проблеми или нещастен брак. Реалните вътрешни могат да бъдат заболявания, инфекции или възпаления.

Някои изследвания показват, че възприетият стрес -като в случаите, когато просто мислим и се фокусираме върху тези реални стресови ситуации или пък когато постоянно се връщаме към стресови ситуации от миналото ни- предизвиква същото освобождаване на хормони като реалният. Нашата ендокринна система, не е в състояние да направи разлика между външно влияние и такова задействано от паметта ни, причинено само от това, че сме мислили за потискащи неща. Понятието посттравматичен стрес познато ли ви е?

Сега, след като се запознахте с ефектите, породени от стреса, представете си същите тези реакции, като постоянно претоварване на сърдечната система. Ето защо стресът е предпоставка за инфаркти и инсулти. Като добавим, че високите нива кортизол възпрепятстват работата на паметта и спомагат за натрупването на мазнини, бързото надебеляване и отслабването на имунната система, не е за учудване, че хроничният стрес е предпоставка за развитието на диабет, исхемична болест на сърцето и увеличаване на шансовете да се разболеем, следствие на отслабена имунна система.

Хроничният стрес е рисков фактор и за редица други здравословни проблеми като депресия, безсъние, синдром на раздразненото дебело черво, злоупотреба с опиати, сексуална и възпроизводствена дисфункция, главоболие и необясними мускулни и ставни болки.

Сега, след като знаете причината, какво ще направите за да се отървете от стреса? Лесно за казване, но трудно за изпълнение: решението е да се премахне или да се намалят причинителите на стрес. Лесно е да кажеш „още утре напускам скапаната си стресираща работа“, но бездомничеството и липсата на средства, с които да си купиш храна, също са абсолютно стресиращи.

Много по-практичен начин да се отървем от стреса, в определени случаи, е да намерим начин да се отървем от хормоните отделяни в отговор. Как обаче, да направим това?

Тялото разполага с естествен механизъм да се справи с това: като започне стимулирането на парасимпатиковата част на ВНС. А тя се задейства след като например, започнем да храносмиламе погълнатата храна.

Както по-горе писахме тази част на ВНС е антипод на симпатиковата и като такава, наред с други неща забавя сърдечният ритъм и намаля кръвното налягане. Не е ли нормално тогава, че стратегиите за борба със стреса включват използването на методи за релаксация, такива като медитация, контрол на дишането, упражнения за релаксация на мускулатурата и др.? И да не забравим най-приятната част от тези стратегии: сексът, както и яденето на 40гр. черен шоколад (това последното единствено за дамите), също могат да ограничат възприетият стрес.

А ако релаксацията не е вашето нещо, съществува още един научно доказан метод за намаляне на количеството кортизол в тялото: физическите упражнения!

Макар и физическото усилие, да вдига нивата на кортизол, понеже тялото ни възприема това отклонение от хомеостазата като стрес, редовните упражнения тренират тялото ни да намаля нивата на освободения кортизол при стресови ситуации.

Този ефект не се ограничава само до спортуващите. Според редица изследвания, хората, които по принцип са по-активни, са облагоделствани с по-ниски нива на кортизол от тези със заседнал начин на живот.

Кофеина, алкохола, цигарите, нередовният сън или нерегулярните цикли на сън, също са предпоставки за увеличаване нивата на кортизол.

И ако баба ви някога ви е съветвала да не пушите и да не пиете, да се храните здравословно, да поспивате повечко, да спортувате и да намерите начин да си изкарвате прехраната вършейки това, което обичате, то абсолютно сигурно е била на прав път. Ако обаче сте от тези, които не обичат да се вслушват в съветите на баба, винаги ви остават като опция сексът или шоколадът.

снимката е дело на Creativeart – Freepik.com

Ако сте ни харесали, подкрепете ни, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК! Благодарим!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е важна за нас!

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.