Защо ставаш по-креативен/на през нощта?

Шансът да четете тази публикация, защото поне веднъж ви се е случвало да ви залее вълна от креативност „додето цял грат спи“ е доста голям. Не знам защо се присетих за предния цитат. Можеше да ви питам дали знаете на кой е, ама то в днешно време има ли смисъл да задаваш въпрос на събеседник, който не е пред теб и да очакваш да не се рабърника из необятните, покрити с фин силициев прашец, полета на Гугъл.

Така де.

Всъщност пиша този текст през нощта. Намиг.

И освен това, не е единствената нощ, в която с приповдигнато настроение на духа, планирам с настървение следващите стъпки в писането код или пък с нетърпение очаквам да настъпи утрото за да се заловя отрано с онзи дизайн, който си преставям толкова живо в момента.

И след това с настъпването на деня и изхлузването от леглото, да установя някак гузно, че от снощният ентусиазъм не е останала и следа.

И поне веднъж да се запитам “ Ама къде остана онази помитаща вълна от креативност? Какво се спече? Хъм. Прозяф.

Явно нещо е сбъркано с целия този цикъл на спане/работа, който предполага, че най-продуктивни са часовете между 8:00 и 18:00. То си е и така де, поне за голяма част от населението. За тези, които нямат проблем да станат в шест. Останалата немалка част обаче, така наречените нощни птици, не само че страда от това разпределение, но и често не успява да разгърне напълно потенциала си, точно защото биологичният им часовник, се разминава с този на мнозинството.

И не едно, а няколко изследвания потвърждават, че съществуват физиологични разлики между хората ставащи с петлите и тези, които си лягат с тях.

Последните може да имат забавяне в циркадния ритъм, който е вътрешният ни часовник изпращащ сигнали регулиращи активността ни, както и фазите на сън, събуждане и т.н.. Някои от тези сигнали се явяват във формата на флуктуации на мелатонина, на телесната температура или пък на циклите на спане.

„Мелатонинът е в същността си „нощен“ хормон, чието производство се потиска, когато сме изложени на дневна светлина“, обяснява професор Даниел Крипке. Мелатонинът въздейства на сънливостта, телесната температура спада малко преди да се появи сънят и започва да се покачва около два часа преди да се събудим.“

За да прокараме аналогия, можем да приемем, че „тези механизми изпращат сигнали на някои части от мозъка, допринасяйки по този начин за фината настройка на всички инструменти в оркестъра.“ обяснява професор Брант Хаслър от Факултета по медицина на питсбъргския университет. Повишаването на мелатонина и понижаването на температурата са тясно свързани с увеличаването на желанието ни за сън, в края на деня.“

И тук идва проблема за една немалка група от хора, които в очите на останалите изглеждат мързеливи, изоставили се и т.н., когато всъщност не могат да направят нищо, понеже са оставени на милостта на циркадния си ритъм, който просто е различна версия от този на ранобудните му събратя и съсестри. Бележка под линия, която всъщност е върху линията: почти съм сигурен, че не съществува такава дума „съсестри“, обаче е след полунощ и това ме прави да се чувствам креативен.

Освен всичко друго, се смята, че това изоставане на биологичния часовник, може да е наследствено, като дори някои от последните изследвания в областта показват, че може да е в следствие на Генна мутация, макар че няма никакви окончателни доказателства.

Но нека се върнем на тези вълни от креативност, заливащи ни посред нощ. На какво се дължат?

Хаслър обяснява, че префронталния Кортекс, който отговаря за концентрацията, започва да отслабва в края на деня и това включва някои от нас в различен режим на мислене, по-гъвкав и по-креативен, съответно.

С отслабване на контрола идващ от тази част на мозъка, както и на когнитивните възприятия, се предразполага различният начин на мислене, който на свой ред, позволява по-лесното изграждане на асоциации между различни концепти.

Според Хаслър, този ефект в съчетание с това, което различните изследвания посочват като рязко повишаване на позитивизма през втората половина на деня, може да допринесе за появата на креативни идеи.

Друг стимулант за среднощната изобретателност, е REM фазата на съня, която се асоциира с промяна в състоянието на мозъка, свързвано с креативността. Съществуват многобройни случаи на учени, артисти или писатели, чиито открития и идеи се появяват по време на сън.

Да живееш с този „социален джет лаг“ може да бъде доста нелека задача, особено ако се съпротивляваш срещу тези механизми на собствения ти мозък, така че може би най-удачно е да продължиш да следваш биологичния си часовник и да спреш да се самоосъждаш гузно, за нещо което не можеш да контролираш.

За финал ще ти оставя тази мотивираща картинка от любимия ми сериал Фарго:

Ами ако ти си прав, а всички останали грешат?

Заглавна снимка

Ако сте ни харесали, подкрепете ни, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК! Благодарим!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е много важна за нас!

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.