Тестът на Роршах – наука или псевдонаука?

Когато на 2-ри април 1922 г., издъхва в операционната следствие на перитонит, Херман Роршах, малцина са чували името на 37-годишният швейцарски психиатър.

Само 9 месеца преди трагичното събитие, Роршах публикува трудът си, „Психодиагностика“, който не успява да привлече вниманието на колегите му, и в който предлага серия от тестове с мастилени петна за определяне на душевното състояние на индивида.

Днес това е може би най-известният психологически тест в света, като дори е вдъхновявал артисти от като Анди Уорхол, но въпреки това не намира еднозначен отговор на въпроса: „Доколко е научно обоснован?“

Още в ученическите си години, Роршах става известен сред съучениците си като Klex, „мастилено петно“ на немски. Според биографията на Деймиън Сиърис, „Маститилените петна“, Херман е заслужил този си прякор, благодарение на уменията си с молива и четката. Години по-късно, вече като студент по медицина, Роршах започва да се интересува по-усилено от мастилените петна, които са се използвали като тест за креативност и които вече като психиатър, започва да показва на пациентите си и да изучава техните реакции.

В крайна сметка, след като отсява измежду стотици фигури, Роршах избира десетте които ще съставляват неговият тест, който е замислен като метод за диагностициране на шизофрения. След 1939 г. обаче, започва да набира популярност като протективен тест за оценяване на личността, чиято отвореност позволява на психолога да задълбае в потиснатите желания и чувства на индивида.

В продължение на десетилетия теста на Роршах се прилага без строго определена методика, докато през 60-те на миналия век, Джон Екснер, изработва стриктна методология за да стандартизира както теста, така и получените резултати.

В наши дни тази методология обхваща дори детайли като позата на анализатора и тази на субекта. И противно на общоразпространеното мнение, това, което подложеният на анализа индивид вижда в петната, е по-маловажно от реакциите спрямо тях, като какво казва, начина по който го казва или пък кои черти приковават вниманието му.

Въпреки стандартизацията му, много психолози критикуват валидността на теста, като немалко от тях са разтревожени от честото му приложение в съдебни дела, най-вече заради тенденцията му към преувеличение при диагностиката на душевни заболявания.

Немалко известни психолози, квалифицират теста като псевдонаучен, поради което през 1999 г. е наложена забрана за използването му при изготвянето на клинични и съдебномедицински експертизи, докато валидността му не бъде подкрепена от нови изследвания по темата. През 2003 г., екип от експерти издава книгата „Какво е грешно с теста на Роршах?“, в която разглеждат повече от половин век употреба на теста, за да заключат, че научната му обосновка е слаба.

Десет години по-късно, едно задълбочено изследване на Джони Михура от Университета на Толедо (Охайо, САЩ), реабилитира поне частично теста, като заключава, че „е полезен, в случай, че се използва в унисон с актуалните техники и спазвайки съответните правила“.

Според психоложката, силата на теста е при оценяването на психози, душевно състояние, при което индивида изгубва връзка с реалността и което може да бъде резултат на душевни разстройства, като шизофренията.

Изследването на Михура, довежда до частично отпадане на забраната за използването на теста при клинични и съдебномедицински експертизи за оценката на мисловни разтройства и шизофрения, в случай, че са проведени по стандартната методология наложена от Екснер. Мораториума върху използването му за идентифициране на травматичен стрес, депресия или личностни разстройства остава.

Контроверсията около валидността на теста продължава. И докато оформилите се няколко лагера продължават да си разменят аргументи и контрааргументи, все по ярко се откроява мнението на експерти намиращи за неприемливо използването на тест, чиято достоверност поражда толкова полемика, при положение, че за постигането на същата цел, съществуват различни други методи. Според един от най-големите противници на теста на Роршах, Бенджамин Ратфорд, той е релевантен единствено в ярко изразени случаи на душевни разстройства, но дори и тогава конкретните фигури от картинките не допринасят с нищо особено, понеже същият резултат може да се постигне и със снимки на облаци и обобщава, че хората страдащи от душевни заболявания заслужават да им се помогне с терапии базирани на доказателства.

снимка уикипедия

Ако сте ни харесали, подкрепете ни, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК! Благодарим!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е много важна за нас!

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.