Куинси Джоунс: Тъмнокожите и жените сме преглъщали твърде дълго

Продуцентът превърнал в легенда таланта на изпълнители като Франк Синатра, Тони Бенет и Майкъл Джексън, се изповядва, като за неговите 85 години, малко теми, да не кажем нкакви, са табу, както и малко истини могат да бъдат премълчани.
“Никога не съм казвал, нещо друго освен истината“, заявява той седнал удобно в диван в луксозната си резиденция в Бел Еър и добавя „Нищо не може да ме уплаши“.

Това интервю е плод на два разговора проведени с Куинси Джоунс, който след наскоро навършените 85, се е превърнал в малко по-докачлив, малко по-раздразнителен, но неизгубил онази мекота така присъща на възпитанието, както и на музиката му.

Работил си с Майкъл Джексън, повече от всички останали, с които е поддържал някаква връзка. Разкажи ни нещо, което не знаем за него.

Не ми харесва да говоря публично за това, но Майкъл окраде много песни. Само сравнете State of Independence Дона Самър и Billie Jean. Нотите не лъжат. Подла работа.


Защо така?

Ами той си беше алчен. Прекалено. В Don’t Stop ‘Till You Get Enough, Грег Филингейнс композира антракта и Майкъл трябваше да му даде 10 процента, обаче не го направи.

А извън музиката, каква друга погрешна представа имаме за Майкъл?

Аз обичах да се заяждам с него заради пластичните операции. Той все се оправдаваше с това, че го прави заради някакво психично разстройство. Глупости.

До каква степен, славата прикриваше проблемите му?

Имаш предвид тези с външния му вид ли? Майкъл имаше проблем с това, понеже баща му го хокаше, че е грозен и го малтретираше. Какво можеш да очакваш?

Любопитна съпоставка между веселата му музика от една страна и тъжният и странен живот, на звездата, който постепенно се открива за публиката.

Да, макар че проблема на Майкъл беше пропофола и този проблем засяга всички, без значение колко си известен. Големите фармцевтични компании, които произвеждат Оксиконтин и всякакви подобни говна, са сериозен въпрос. По времето на Клинтън, имах навика да наобикалям Белия Дом, цели осем години, и там открих огромното влияние на този сектор. Сериозна работа.

Защо продължава тази дълбока антипатия към фамилията Клинтън? Какво виждаш ти в Хилари, което на голяма част от хората убягва?

Това е така защото тя има и друго лице. Когато имаш тайни те се обръщат срещу теб.

Какви например?

Това е нещо, за което не мога да говоря.

Ясно. Изглежда знаеш много неща.

Прекалено много, мой човек.

Има ли нещо, което предпочиташ да не знаеш?


Кой уби Кенеди.

И кой го направи?

Джанкана. Съществува връзка между мафията, Синатра и Кенеди. Джо Кенеди, който не беше добър човек, накара Франк да говори с Джанкана за гласове.

Вече съм чувал тази теория, че мафията е помогнала Кенеди да спечели в Илинойс през 1960.

Не бива да говорим публично за това. Ти откъде си?

Торонто.

Бях на концерта в Маси Хол.

Вярно ли? Този на Чарли Паркър, Мингъс и останалите?

Аха. Накрая ми показаха договора. Бяха им платили 1100 долара. Никога няма да го забравя. В него момент нищо не го отличаваше от останалите концерти. Нищо историческо. Също като Уудсток. Тито Пуенте ми сподели, че искал да учавства там. Тези фестивали не ме привличат. Илон Мъск продължава с опитите си да ме убеди, да отида на Бърнинг Мен. Не, благодаря! Обаче, кой можеше да си представи в какво ще се превърне Уудсток? Джими Хендрикс се ебаваше там с националния химн.

Вярно ли е, че Хендрикс е щял да учавства в Гула Матари?

Да, предполагаше се, че ще свири в моя албум, обаче се отказа. Изнервяше го това, че трябваше да свири с Тутс Тилеманс, Хърби Хенкок, Хъбърт Лаус и Роналд Кърк, които изобщо не си поплюваха. Тутс беше един от най-шибаноголемите солисти, на всички времена. Пичовете, които учавстват в моите албуми, бяха каймака на каймака и Хендрикс малко го беше шубе да свири с тях.

Какво си помисли, когато чу рок за първи път?

Рока не е нищо повече от „бяла“ версия на ритъм енд блус. Знаеш, че се запознах с Пол Макарти, когато беше на 21.

Какво беше първото ти впечатление от Бийтълс?

Това, че бяха най-лошите музиканти на света. Копелетата не знаеха да свирят. Пол беше най-лошия басист, който съм чувал, а пък за Ринго, по-добре да не отварям дума! Спомням си, че веднъж бяхме в студиото с Джордж Мартин и Ринго се измъчва три часа с четири такта, които се опитваше да изглади за едно парче. Не можа. Казахме му да отиде да хапне, да пие една бира, да се отпусне и да вземе час и половина почивка. Щом излезе, се обадихме на Рони Верел. Рони пристигна и за 15 минути го опраска. После Ринго се върна и помоли Джордж да го изсвири. Джордж го направи и Ринго каза, че не звучало зле. Викам му „Много ясно копеле, понеже не си ти на барабаните“. Иначе беше голям пичага.

Харесвал ли ти е изобщо някой от света на рока?

Харесвах бандата на Клептън, как се казваше?

Крийм.

Да. Знаеха как да свирят. Обаче, знаеш ли кой пее и свири точно като Хендрикс?

Кой?

Пол Алън.

Чакай малко, имаш предвид оня тип от Майкрософт ли?

Аха. Веднъж излязохме с яхтата му. Бях поканил Дейвид Кросби, Шон Ленън, Джо Уолш…, всички тези откачени копелета. Няколко дни преди да се приберем, дойде и Стиви Уондър с бандата си. Накара Пол да излезе и да свири с тях. Много е добър!.

Част си от най-елитните социални кръгове и благотворителността винаги е била важна за теб.Смяташ ли, че тези свръхбогаташи са толкова загрижени за нямащите, колкото на теб би ти се искало?

Изобщо! В никакъв случай не правят достатъчно! През това им е… Аз идвам от улицата и ми пука истински за децата, които не получават достатъчно, защото се чувствам един от тях. Онези там, не знаят какво е това да си беден, така че им е все едно за тях.

В по-добра страна ли живеем, от тази в която ти си започнал да се занимаваш с хуманитарност, преди 50 години?

Не. По-зле сме от всякога, но хората се опитват да подобрят пожението. Виж феминизма, жените казаха, че това няма да продължава. Хората надвиват расизма. Господ ни показва лошите, за да можем да се борим с тях.

Напоследък започнахме да си даваме сметка, колко унищожителна може да бъде за жените, развлекателната индустрия. Имайки предвид, че си бил на най-високите върхове в този привилегирован свят, изненадан ли си от наскорошните разкрития?

Никак даже! Чернокожите и жените сме преглътнали прекалено много и сме се блъскали в невидима стена.

А какво ще кажеш за предполагаемата вина на приятелят ти, Козби? Трудно ли ти е да вместиш обвиненията срещу него с личността, която ти познаваш?

Всички го правеха. Брет Ратнър, [Харви] Уайнщайн. Уайнщайн е голям задник. Не ми върна нито едно от петте обаждания. Истински бандит.

И какво за Козби?

Какво кое?

Изненадаха ли те обвиненията?

Не можем да говорим за това публично, братле.

Съжалявам за отклонението.

Бъди Риби. Споко.

Ако можеше да разрешиш един световен проблем, само щраквайки с пръсти, кой би избрал?

Расизма. Бил съм пряк свидетел прекалено дълго време, още 30-те на миналия век, та до днес. Напреднали сме много, но и ни остава прекалено много да свършим. Юга винаги е бил страшно шибан, но пък там винаги си знаел къде точно се намираш. На север, расизма е предрешен. Никога нямаш представа къде си. Затова и случващото се в момента е добре дошло. Хора, които преди не обявяваха на всеослушание, че са расисти, сега го правят. Сега поне го знаем със сигурност.

Кое провокира тази ситуация? Само Тръмпизма ли?

Тръмп и невежите селяндури. Тръмп им казва, това което искат да чуят. Преди поддържах връзка с него. Откачено копеле. Интелектуално ограничен, мегаломан и нарцисист. Не го понасям. Знаеш ли, че излизах с Иванка?

Няма начин?!

Абсолютно! Преди 12 години. Томи Хилфигър, работи с дъщеря ми Кидада, ми каза, че Иванка искала да вечеряме. Викам „няма проблеми. Тя е ок“. Вярвай ми, има най-страхотните крака които съм виждал, само че грешния баща.

Смяташ ли, че приятелката ти Опра, би била добър президент?

Мисля че е грешка да се кандидатира. Няма топки за нещо подобно. Ако не си бил губернатор или СЕО на голяма компания или поне генерал, не знаеш как да поведеш хората.

Ама тя ѐ СЕО на компания.

Един диригент на симфоничен оркестър знае как да управлява хората, по-добре от повечето бизнесмени – повече от Тръмп. Той е пълен безхаберник. Един истински лидер не би обърнал толкова народ срещу себе си. Тръм е шибан идиот.

Относно расизма, и в Холивуд ли е така, като в останалата част на страната? В смисъл, знам че като си започнал да композираш, са ти казвали, че не им трябват толкова блусарски парчета, което в същността си е завоалиран расизъм. Продължаваш ли да се сблъскваш с подобен тип дискриминация?

Положението продължава да е сдухано. През 1964, докато бях в Лас Вегас, имаше места, на които не биха ме допуснали да вляза, заради цвета на кожата ми, но Франк се погрижи за това. Подобни индивидуални усилия, помагат да се променят нещата. Белите трябва да запитат останалите бели, дали наистина искат да са расисти, дали наистиан вярват в расизма. Обаче всяко място е различно. Когато съм в Дъблин, Боно не ме оставя да нощувам другаде освен в замъка му, защото Ирландия е много расистка. Боно ми е като брат. Кръсти сина си на мен.

Ю Ту продължават ли да правят добра музика?

[Отрича с кимване]

Защо?

Нямам представа. Обичам Боно с цялата си душа, но групата е подложена на прекалено много напрежение. Справя се чудесно с благотворителни дейности из света. Да работя с него и с Гелдоф, за намаляне на дълга на третия свят, беше едно от най-значимите неща, които съм правил. Кажи речи като „We Are The World“.

Кажи нещо, върху което си работил и би ти се искало да бъде приемано като малко по-важно.

Какви глупости говориш? Никога не съм имал проблем с това. Всичко, което съм направил е било важно.

Тогава, можеш ли да кажеш музиканти, които заслужават повече признание.

Ама ти сериозно ли? Дъ Брадърс Джонсън. Джеймс Инграм. Тевин Кемпбъл. Абсолютно всеки един от тях беше на върха.

Говорейки от стриктно музикална гледна точка, от всичко, което си направил, с какво се гордееш най-много?

С това, че мога да пресъздам чувствата си в партитура. Малцина са способни на това. Мога да накарам една банда да зазвучи в стила на някой певец. Това е същността на аранжимента и е невероятно качество. Не бих го разменил за нищо.

Преди години се цитираше предполагаемо твое изказване -не можах да намеря източника, така че най-вероятно е апокрифен- в което омаловажаваш рапа, определяйки го като шепа четиритактови луупа. Продължаваш ли да си на същото мнение?

Вярно е, че рапа е така. Една и съща фраза отново и отново. Ухото иска мелодия пригодена за него; трябва да му се поднася винаги нещо атрактивно, защото съзнанието се разсейва, когато мелодията не се променя. Музиката, направена по този начин е странна. Задачата ни е да поддържаме слухът зает.

Можеш ли да дадеш пример от работата си, може би с Майкъл, който да илюстрира това, което казваш?

Да, най-добрия пример за опита ми да подкладя музикалните принципи от миналото -имам предвид бибопа- е с Бейби Би Майн [започва да тананика мелодията]. Това е Колтрейн, само че в поп вариант. Да накараш хлапетата да слушат бибоп, това е идеята ми. Джаза е на върха на музикалната йерархия, защото изпълнителите му учат всичко, което могат за музиката. Всеки път, като срещнех Колтрейн, го виждах с книгата на Слонимски под мишница.

Да, известна е обсебеността му от Thesaurus of Scales and Melodic Patterns, визираш тази книга, нали?

Точно така. Най-после стигна до интересните теми. Всичко, което е изсвирил Колтрейн някога, го има в „съкровищницата“. Всъщност, близо до заглавната страница има пример на додекафония. Giant Steps. Всички мислят, че автора е Колтрейн, но не е той. Композирана е от Слонимски. Тази книга подтикна всички джаз-изпълнители да импровизират в додекафония. Колтрейн я мъкнеше със себе си, докато ѝ опадаха страниците.

Когато Колтрейн започва да излиза от пределите на музиката…

Giant Steps.

Да, дори още по-извън това, като в Ascension.

Не можеш да отидеш по-нататък от 12-те тона и Giant Steps е додекафония.

Но дори използвайки атонална...

Не, не, не. Дори в това се открива голямо влияние от страна на Албан Берг. Това е възможно най-далечния предел, до който може да стигнеш.hgfh

Усещаш ли духа на джаза в съвременната поп музика?

Не. Оставили сме го в преследване на парите. Когато се интересуваш само от водка Сиро,  Фат Фарм и всякакви такива говна, Бог излиза от стаята. Никога не съм правил музика за пари или слава! Дори и с Трилър. Бог се отдръпва от теб, когато започнеш да мислиш за пари. Може да похарчиш един милион за партирура за пиано и тя да не ти възвърне милиона. Не е това начина.

Намираш ли модерната поп музика за иновативна?

Ни най-малко! Съвременната музика е само лууп, бийт и рима. Какво ново ми показват? Няма една шибана песен. Песента е власт, а изпълнителят е вестоносец. И най-добрия певец, не може да спаси една кофти песен. Разбрах това преди 50 години и е най-добрия урок, който получих като продуцент. Ако песента ти не става е без значение какво ще вкараш в нея.

Коя е най-големият ти принос за музиката?

Всичко, което съм направил.

Всичко, което си направил е иновативно?

Всичко е било нещо, с което съм се гордеел, абсолютно всичко. Невероятна жанрова палитра! Още като хлапе съм свирил какво ли не на всякакви събития: Бар-мицва, маршове, стриптийз клубове, джаз, поп. Нямах нужда да уча каквото и да е, за да работя с Майкъл Джексън.

Защо днешните песни не са толкова добри, като вчерашните?

Нагласата на хората правещи музика. Днешните продуценти игнорират всички основни правила от миналото. Голям майтап! Ама така не става: Предполага се, че трябва да надграждаш, да използваш всичкото познание. Ако знаеш откъде идваш, лесно ще стигнеш там, закъдето си тръгнал. Трябва да разбираш музиката ако искаш да развълнуваш хората и да се превърнеш в саундтрака на живота им. Ще ме оставиш ли да ти разкажа, кой е един от най-добрите моменти в живота ми?

Разбира се.

Когато за пръв път се отпразнува рождението на Мартин Лутър Кинг във Вашингтон и Стиви Уондър, който беше отговорен за организацията, ме покани за музикален директор на събитието. След представлението отиваме на рецепцията и ни приближават три дами. Най-възрастната държеше Синатра ет дъ сандс, с мой аранжимент; дъщеря ѝ държеше моя албум Дъ Дюд, а нейната дъщеря, Трилър. Три различни поколения ми казваха, че тези са любимите им албуми. Супер емоционално!

Опитвам се да разбера, какъв е конкретния проблем на съвременния поп, според теб? Дали е липсата на академично музикално образование сред голяма част от изпълнителите?

Абсолютно. И по-лошото е, че не им пука да го нямат.

А кой прави музика, която си струва?

Бруно Марс, Ченс дъ Рапър, Кендрик Ламар. Харесва ми начина на мислене на Кендрик. Стъпил е здраво на земята. Както и Ченс. Албума на Ед Шийран също е много добър. Сам Смит, който изобщо не се притеснява да заяви хомосексуалността си. Марк Ронсън също знае как да прави музика.

Оставяйки настрани качеството на съвременните песни, има ли някаква техническа или звукова иновация, която внася малко свежест?

Нищо ново. Продуцентите са мързеливи и алчни.

В какво се изразява мързела им?

Чуй им музиката! Тези хора не знаят какво правят. Трябва да уважаваш таланта даден ти от Бог и да си изучиш занаята!

И във филмовата музика ли е подобно положението?

Не е много по-добро. Александър Деспла е добър. Той ми е като брат. Композициите ми са повлияни от него.

Отново, когато казваш, че композиторите на филмова музика са мързеливи, както точно имаш предвид в този контекст?

Искам да кажа, че те не се обръщат назад, за да чуят нещата на Бърнард Хърман.

Има ли бъдеще музикалната индустрия?

Светът на музиката вече не съществува. Ако някой беше обърнал внимание на Шон Фанинг [създателя на Напстер] преди 20 години, сега нямаше да имаме този род проблеми. Обаче в музикалния бизнес, все още е пълно със стари канцеларски плъхове. Еми няма начин да стане! Не може да бъдеш едно от онези кисели старчета дето все каканижат „По мое време нещата…“.

Сега говориш за бизнес, а не за музика, но -и го казвам с цялото си уважение- не ти ли се струва, че твоите представи за музика са точно от рода на „По мое време нещата…“?

Музикалните фундаменти си остават. Днешните изпълнители не могат да изцедят докрай възможностите, защото не са си написали домашните. Музиката е емоция и познание. Не е нужно да си тренираш чувствата, понеже те са нещо естествено. Виж, с техниката е друго. Ако не можеш да си сложиш пръста между Ми и Фа или Си и До, значи не знаеш да свириш на пиано. Без техника си заникъде. Тези хора се самоограничават. Мислиш ли, че познават Тангото, Макумба, Йоруба, Боса нова, Самба или Ча-ча-ча?

Ча-ча-ча точно, едва ли!

Брандо обичаше да идва при нас, да танцува Ча-ча-ча. Можеше да танцува до припадък. Беше най-чаровното копеле, което познавам. Сваляше наред. Каквото и да е. Можеше да свали и пощенска кутия, ако поискаше. Джеймс Болдуин. Ричард Прайър. Марвин Гей.

Спал е с всички тях? Откъде знаеш?

[Намръщва се] Айде сега! Въобще не му пукаше! Харесва ли ти бразилската музика?

Да, но я познавам слабо, не повече от Жилберту Жил и Жоржи Бен Жор.

Жилберту Жил и Каетану Велозу са кралете. Знаеш ли, че всяка година посещавам фавелите? Условията на живот тама са много зле, но хората са твърди. Ако си мислиш, че тук е зле, отиди да видиш там за какво става въпрос.

Чел съм, че на млади години си се разхождал с пистолет.

Вярно е.

Стрелял ли си някога?

Да.

По какво?

[Усмихва се] Само да практикувам.

Добре. Позволи ми да ти задам един малко необичаен въпрос. В автобиографията ти има една част, в която говориш за…

Да бъдеш куче?

Нямах предвид това, но това също го има в книгата. По-скоро исках да те питам за частта, в която разказваш, че малко след Трилър си получил нервен срив. Често си разказвал за най-добрите си преживявания, но се чудех, можеш ли да ни разкажеш, за някои от най-лошите?

Ами това, което се случи е, че бях един от продуцентите на Пурпурен цвят. Със Спилбърг продължаваме да сме добри приятели. Невероятен е! Бях очарован да работя с него.

Аха, ясно, а какво точно се случи в Пурпурен цвят, та провокира нервната ти криза?

Това, че бях един от продуцентите и когато свършихме снимките, всички отидоха на почивка. Всички, с изключение на мен. Аз трябваше да си стоя вкъщи и да напива час и петдесет и пет минути музика за филма. Бях толкова преуморен, че едва гледах. Пренатоварих се и това рефлектира. Всеки се учи от грешките си, а аз разбрах, че няма как да продължавам така.

На път си да навършиш 85. Страхуваш ли се от Края?

Не.

Какво мислиш, че се случва, когато някой почине?

Това, че си отива.

Религиозен ли си?

Не. Запознах се с Романо Мусолини, джаз пианиста, сина на Бенито Мусолини. Обичахме да прекарваме нощите си импровизирайки. Той ми разказа откъде идват католиците. Католическата религия се основава на страх, пушек и убийства. И няма по-голяма измама от изповедта. Разказваш си прегрешенията и всичко е наред. Как не! И почти, която и част от света да посетиш, най-големите сгради са католическите църкви. Пари, мой човек. Шибана работа.

Като заговорихме за пари, имам един малко циничен въпрос. Първата половина от кариерата ти е посветена на джаза, който не е точно доходоносен. Кога започна да правиш истински пари?

Когато започнах да продуцирам нещата на Лесли Гор, бях първия чернокож вицепрезидент на звукозаписна къща [Мъркюри], което беше супер, с изключение на това, че не ми платиха за работата с нея. Но след това по време на седемдесетте, когато започнах да работя с други изпълнители и след това с Майкъл, разбира се направих куп пари. В телевизията също направих много пари. Принца на Бел Еър, беше някаква лудост. МадТВ, също се излъчва в продължение на 14 години. Постъпленията от повторни излъчвания също са невероятно, приятел.

Това, което те е изградило като личност -факта, че си отрасъл в истинска бедност, както и проблемите с майка ти- това отразило ли се е на начина, по който гледаш на успеха?

Разбира се. Оценявам всичко, което притежавам, понеже знам, какво е да нямаш нищо.

А относно семейството, това, че излизаш от разбито семейство, отразило ли се е по някакъв на мирогледа ти?

Също като с парите, мой човек. Ценя това, което имам.

Често ли мислиш за майка си?

През цялото време. Издъхна в психиатрична клиника. Беше невероятна жена, но не получи помощта, от която се нуждаеше. Ранната ѝ деменция можеше да се излекува с Витамин Б, но нямаше откъде да го вземе, понеже беше чернокожа.

Кое е най-голямото предизвикателство, което предстои да сършиш?

Qwest TV. Това ще е музикално предаване на Нетфликс. С най-добрата музика от всички жанрове на света. Така че, ако хлапетата иска да чуят нещо яко, ще го намерят там. Не мога да повярвам, че все още учавствам в подобни проекти. Спрях пиязката преди години и се чувствам като на 19. Никога не съм бил по-креативен. Не знам как да ти го обясня – какъв живот!

by David Marchese
превод с леки съкращения: bgzine

Ако сте ни харесали, подкрепете ни, като станете патрон на сайта, натискайки ТОЧНО ТУК! Благодарим!

Друг начин, с който може да ни помогнете поне косвено, да продължаваме да публикуваме интересни материали, е като споделите тази публикация с приятели в социалните мрежи, използвайки някой от бутоните по-долу или просто копирайки линка!

Вашата подкрепа е много важна за нас!

споделете с притятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.